Почти те бях забравил, но когато...
За първи път се влюбих в теб, в косите ти и в сините очи, усмивката със зъби от седеф, в гласчето, дето тъничко звучи. Но казах си, че ти не си за мен: "Край. Точка!" и извърнах си главата, и станах постепенно променен...
Почти те бях забравил, но когато...
За втори път направих груба грешка, обърках се и не направих сметка, че с малкия си пръст на въртележка отново завъртяла си ме ти. Помислих си: май аз не съм за теб, избягвах твоите коси от злато и бях избягал, бях успял почти...
Почти те бях забравил, но когато...
За трети път едно и също нещо се случи с мен, през моя ум и воля премина като острие горещо, направи ме прислужник по неволя.. Но казах си: не сме един за друг и няма шанс да бъдем нещо слято, и станах наковалня вместо чук...
Почти те бях забравил, но когато...
Когато за последен път реших, че може би си струва да опитам, че даже да се давя в сивотата, ще подадеш приятелска ръка, че може би ще бутнеш с пръст водата и ще направиш слаб водовъртеж, че може би ще станем нещо слято, че може би на мене ще се спреш. С удавническа смелост ти признах, това, което може би почувствах, това, което може би разбрах, това, което може би пропуснах. Тогава отговорът - кратък, плах, но едновременно и с мощ гръмовна, прониза не ума, не волята, а моя страх и впи дълбоко свойта паст отровна.
П. Събев
От редактора: Ако имате идеи, предложения, мнения или материали по темата, моля да ми ги изпращате на адрес: izberi@mail.bg, които бих могла евентуално да вместя тук. Благодаря!
Красив ден!
Светлана
28.12.2004г.
|